Кога тревожността и негативните емоции предвещават промяна

Ако пипнем нещо горещо, усещаме болка и си дърпаме ръката. Действа инстинктът за самосъхранение и въпреки, че е свързан с болка, той е полезен.

Същия механизъм виждаме и с негативните емоции. Те предизвикват дискомфорт, който ни казва, че трябва да направим нещо, за да оцелеем – физически или емоционално.

Защо повечето емоции са негативни?

Да, природата е решила, че първо трябва да оцелеем и чак след това евентуално да се чувстваме добре и да бъдем щастливи.

Затова от седемте основни групи емоции (според Пол Екман), 4 са „негативни“ – гняв, страх, тъга, отвращение.

Само една е позитивна – радост.

И две могат да бъдат както със знак плюс, така и с минус – изненада и превъзходство.

(Разбира се ние разпознаваме много повече емоции, но те обикновено са комбинация от изброените седем. Например срама най- често  е смес от тъга и страх.)

Какви позитиви крият негативните емоции?

Нека разгледаме с какво е полезна всяка от 4-те групи.

Групата на Гнева. Към нея спадат: мотивация, раздразнение, негодувание, яд, гняв, ярост, побесняване. Възниква, когато има пречка или заплаха за постигането на нещо важно за нас. И тази пречка е възможно и нужно да бъде отстранена. Свързано е настоящето.

Емоциите от тази група подготвя тялото и психиката ни за действие, за да преодолеем препятствието и да постигнем целта. (Обърнете внимание, че „мотивация“ е нещо позитивно!)

Групата на страха: внимателност, предпазливост, бдителност, уплаха, тревожност, страх, ужас. Възниква, когато има заплаха за нещо важно за нас и на тази заплаха не можем да влияем. Емоциите от групата са свързани с настоящето и бъдещето.

Страхът стои в основата на планирането и риск-мениджмънта. Идва да ни каже, че трябва да се оттеглим и да потърсим друг начин за постигане на целта.

Групата на тъгата: умисленост, меланхолия, униние, разочарование, безсилие, тъга, печал, безнадеждност, скръб. Появява се, когато сме загубили безвъзвратно нещо значимо. Свързано е с миналото.

Тъгата ни кара да се обърнем към минали събития, да ги преживеем отново, за да се освободим от емоциите, да ги анализираме. Възприема се от другите като зов за помощ.

И групата на отвращението:  нехаресване, антипатия, неудовлетворение, недоволство, погнуса, отвращение. Появява се, когато е нарушен наш значим критерий. Свързано е с настоящето.

Отвращението се е появило във връзка с миризмите и ни е казвало да не ядем  това, което мирише лошо. Изразява се със сбръчкване на носа, от което той буквално се отдръпва и намалява притока на въздух. Иска да ни каже, че трябва да се отдръпнем и да се „изключим“, за да намалим неприятните усещания, но не да прекратим комуникацията напълно. Така ние демонстрираме на другия участник в комуникацията отношението си към неговите действия.

Кога негативните емоции изчезват?

Когато се появи една от горните 4 емоции и ние изпълним това, което тя ни казва:

гняв – действаме;

страх – планираме;

тъга – оттегляме се, анализираме събитията и/или търсим помощ;

отвращение – изключваме се и съкращаваме комуникацията;

то негативните емоции изчезват или силно намаляват.

Но каква е връзката с промяната?

Реалността, хората и самите ние постоянно се променяме. Емоциите идват, за да коригират поведението ни. Когато изпълняваме „указанията“ им, то ние се адаптираме към промяната и преминаваме през нея постепенно.

Трябва да внимаваме като оценяваме емоциите си, защото човешкият мозък не прави разлика между реалността и нашата представа за нея. Искаме да сме сигурни, че реагираме не на „филмите“ в главата си и че не ни подвежда егото ни. За това говоря в уебинара „Как да вземаме правилни решения в трудни ситуации“. Може да го гледаш тук

Проблемът е когато не се подчиняваме на емоциите си и не изпълняваме „указанията“ им или ги пренасяме от една област в друга.

Защо не изпълняваме волята на емоциите?

Защо не се подчиняваме? Поради вътрешен конфликт, който обикновено не осъзнаваме:

От една страна – не сме готови да се откажем от ползите, които ни носи старата ситуация. Освен конкретни ползи, тя ни е позната и ни дава сигурност.

От друга страна – новото е свързано с неизвестност и несигурност, което предизвиква тревожност или страх.

Понякога до такава степен не искаме да видим проблема, че пренасяме дискомфорта от една област в друга и там действаме.

Моя позната, на която и беше омръзнала работата, си намери любовник за разнообразие. За щастие бързо разбра истинската причината, прекрати авантюрата. за да си запази семейството и подаде предизвестие за напускане.

Често се получава и обратното – ядосват ни в къщи, а ние си го изкарваме на колегите.

Мой приятел беше решил, че се е изчерпал в бизнеса си и започна да търси ново занимание. Инвестира време и пари в маркетингови проучвания и разработка на бизнес-план. Накрая се оказа, че проблема е в личния му живот. Когато му обърна внимание и го подреди, можеше отново да насочи енергията си към основния си бизнес. Видя нови възможности и започна отново да го развива.

Увеличението на негативните емоции означава, че ни предстои промяна

Когато не „слушаме“ емоциите си или пренасяме, проблемът не се решава. Това води до увеличаване на количеството и интензивността на негативните емоции, които изпитваме. Те се натрупват и психиката ни бие тревога – може да се докараме дори до клинична картина – депресия, панически атаки, бърнаут…

Губим енергия и влизаме в порочен кръг – трябва да действаме но нямаме сили. Обстоятелствата продължават да се променят, а ние не реагираме адекватно на ситуацията.  Това неминуемо води до криза – старата позната ситуация е дестабилизирана или разрушена. Тогава, за да „оцелеем“, започваме да действаме. За съжаление сме понесли загуби. Усилията и ресурсите, нужни за да излезем от кризата, са много по-големи, отколкото ако бяхме започнали на време.

Какво да направим, за да не стигаме до кризи

Да използваме позитивите на негативните емоции!

Първо – отвращението. Оставаме в ситуацията, но се „изключваме“ и поглеждаме нещата от страни, за да намалим емоциите и да мислим трезво.

Второ – тъгата. Преглеждаме събитията назад и ги анализираме. Въпросите, които си задаваме са: Какво е нещото, което се промени в живота ми и предизвика увеличение на негативните емоции? и Какво се случваше в живота ни точно преди това?

На този етап, ако ни е трудно, е добре да потърсим помощта на квалифициран специалист.

Така ще разберем каква е истинската причина за проблема и в коя област да търсим решение. Добре е тук да си поставим цели.

Трето – страха. Помним, че той ни помага да си съставим план за действие.

Разгневи се, за да победиш!

И на края – гнева. В неговата разновидност – мотивация. Така започваме да действаме и да изпълняваме съставения план.

Този подход ни помага да преминем през промените с по-малко усилия и дискомфорт, да се развиваме и да вървим напред. Много често дори може да запазим ползите от старата ситуация.

Желая ти успех!

Ангел Лазаров