Иван Христосков: Стратегическо прелъстяване

ELLE емоции

Бих искал да ви представя един материал с моето скромно участие в списание Elle. Материалът е на темата прелъстяване и начини за влияние върху другия пол…

Стратегическо прелъстяване

Флиртуването е игра, в която всеки знае правилата, но стига до върха с различни средства. В нея „Здрасти, как се казваш?“ има далеч по-модерни версии. С какви техники ни омайват новите донжуановци? ELLE се потапя в техните нощи и попада на курс за… свалячи

Седим с Мартин в един бар и се оглеждaме. Той иска да покаже колко лесно се запознава с атрактивни момичета. Сред моите приятели Мартин е най-големият чаровник и от най-дълго време – необвързан. Заговаря жените в кафенетото, на улицата, в магазина, и никой не може да запомни имената на онези, които гравитират около него. Истински гуру по съблазняване, който често наставлява мъжете от компанията как да „подхождат“ към другия пол.

„Не вярвам, че триковете ти работят“, казвам. „Посочи една!“, провокира ме той. Барът е пълен с хубави жени около 30-те. На съседната маса две говорят толкова оживено, сякаш животът им зависи от това. В другия край на бара групичка по-млади мъже и жени избухва в смях. Избирам тази, която се смее най-силно. Би могла да е студентка, медицинска сестра или шеф на рекламна агенция. Трудно е да се каже кой стои пред теб и как си представя идеалния (ако не мъж, то поне) флирт. Дали се надява на разговор със самоиронизиращ се веселяк, почерпка от самовлюбен мачо или комплимент от г-н Любезност?

Флиртът като сделка

Мартин взема коктейла си, проправя си път през тълпата и се насочва към въпросната дама. Пита я нещо, оставя своята чаша на масата й и излиза. След минута се връща, отново заговаря „целта“, която пак се разсмива (силно). Не след дълго се връща с телефонния й номер в смартфона си. „Какво й каза?“ (Към онзи момент все още си мисля, че това е най-важният въпрос.) „Попитах я дали мога да си оставя питието на нейната маса, докато проведа един телефонен разговор. После й благодарих, че е устояла на импулса да ми изпие коктейла“, отвръща невъзмутимо Мартин. Последвали стандартни реплики: кой какво пие, с кого е в бара, с какво се занимава („Винаги питат какво работиш. Като че ли впечатлението, което създаваш, никога не е достатъчно!“) Изглежда непринудена ситуация, но ето какво всъщност направил Мартин: „Приложих техника за изграждане на доверие. Показах, че й вярвам достатъчно, за да оставя нещо свое под нейно наблюдение. Това автоматично я кара също да ми има доверие. Добавих комбинация от благодарност и шега – чувството за хумор носи много точки. И накрая идва време да „сключим сделката“, т.е. да й взема номера. Най-лесният начин е, като кажа, че трябва да тръгвам, но много ми се иска да си продължим разговора.“

Две срички: пик-ап

Впечатлена съм. Не от поредния успех на Мартин, разбира се, а от начина, по който той систематизира флиртовете в главата си. „Гуруто“ ми отвръща с две срички: „Пик-ап… Не, не колата!“ Pick up e модерно сред мъжете поведенческо направление, което се занимава с „изкуството да сваляш жени“. Знаех си, че повечето мъже не ги бива да флиртуват! Повечето предъвкват едни и същи шаблони при запознанство, а в книжарниците има по няколко рафта с книги за флиртовете. Сякаш обществото ни е в криза на свалките. Ето сега и това течение, наставляващо силния пол. „Има много свестни мъже, прекрасни, умни, с добри професии, но затворени в себе си и в своите притеснения. На такива хора им е трудно да заговорят непозната жена и още по-трудно – да спечелят одобрението й“, обяснява Иван Христосков – треньор по pick up, който води курсове в Института по взаимоотношенията между мъжа и жената и в Института по невро-лингвистично програмиране. Да, точно така – курс! При това с практически упражнения в реални ситуации… в бар например. (Хмм, дали онзи тип от миналия петък не е бил част от подобна тренировка?!)

Зоната на комфорт

„Класическото pick up течение дава на мъжете заучени шаблони и обръща общуването в математика. Поддръжниците му смятат, че ако направят точната комбинация от фрази и действия, ще имат успех. А истината е, че мъжете трябва да се осланят на импровизация и на собствените си качества“, казва треньорът. Затова в курсовете си той не задава конкретен модел на поведение. „Вместо да ме копират, участниците се научават как да преодолеят собствените си ограничения: „какво ще си кажат другите“, „сега или после“… За целта трябва да излязат извън своята „зона на комфорт“, да разберат, че животът е филм, който могат да режисират сами, да променят схемата, при която всичко зависи от дамите. Защото няма спор, че жената винаги избира. Това, което можем да направим е, да й дадем най-добрият избор. Или да й оставим единствения избор.“ В хода на обучението кандидат-прелъстителите осъзнават, че не е толкова важно какво казваш, а как го правиш. Или, на техния език: от значение е не съдържанието на „оупънъра“, а неговата форма.

Атака с техники

„Оупънър“ (от англ. оpen – отварям) е действието или репликата, с която започва „взаимодействието с целта“. Дори кашлянето може да е „оупънър“, уточнява Иван Христосков. Форумите по темата в интернет преливат от такива отварящи фрази. Повечето от тях са ужасно изтъркани и сте ги чували поне по два пъти. Това обаче не са истински „оупънъри“. Професионалните „пикапери“ залагат на доста по-хитри техники: „негване“ или методиката минус-плюс (обида, замаскирана като несполучлив комплимент, която цели да понижи самочувствието на жената и да я направи „податлива на атаката“, последвана от истински комплимент); push-pull, известна и като техника на общуването близо-далеч, метод на махалото (редуване на положително и отрицателно поведение, на присъствие и отсъствие)… В повечето случаи идеята е мъжът да създаде впечатлението, че е уникален и непредсказуем.

Ужасен, но различен

Иван дава за пример ситуация в заведение, при която жената иска дребна услуга от мъжа – да й подаде чашата. „Така тя го тества доколко е покорен. Ако той откликне, дава знак, че е „на нейните услуги“. Ако й откаже обаче, няма да е учтиво, но пък ще предизвика у нея много силни емоции, ще я накара да си каже: „Колко е ужасен!“ и да го постави в графа „различен“. Което значи „интересен“. След това, ако същият мъж направи нещо приятно – направи й път, ще се получи контраст, а жената ще запомни жеста.“ Друг гуру по флиртовете пък съветва мъжете да „отварят“ общуването с анти-секс разговори: „Казвате, че сте против секса на първата среща например, или че медиите в наши дни бълват само сексуални теми. Важното е, че уж не говорите за секс, а споменавате думата постоянно и пред когото трябва. Доста наелектризиращо!“, казва американецът Брад Брансън, треньор по „Обществена динамика“.

Списъкът

„Интересна стратегия, определено ще я пробвам“, подмята Мартин по адрес на анти-секс разговорите и си записва нещо в тефтерчето. Мислех, че вътре е списъкът с жените, минали през леглото на топ прелъстителя. „Шегуваш ли се, за какво ми е списък?!“, смее се той. „Тук се крият всички похвати за превръщането ми в истинска социална машина!“ Дами, амбицирана съм да се добера до съдържанието на този тефтер! И обещавам – щом прокарам показалец по безценните му страници, вие ще сте първите, с които ще споделя „записките на Машината“.

—-

Трите типа мъже

„Когато двама души се видят за пръв път, независимо от контекста, в женския мозък несъзнателно се задействат заложени в него програми“, казва Иван Христосков. Жената интуитивно поставя мъжа в една от трите категории: опасен, приятел и любовник. Ако види раздърпан скитник, тя ще стои възможно по-далеч от него. Всеки мъж, който изглежда приятно, държи се нормално и когото жената не възприема като интимен партньор, попада в графата „приятел“. „Попаднеш ли в тази графа, почти няма излизане от нея! Преминаването на друго ниво обикновено се случва едва след 3-7 години, но кой мъж би загубил толкова време?! Така мъжът-приятел може да разхожда кучето си с въпросната дама, да й оправя компютъра или да й помогне с дипломната работа. Не и да бъде от третия тип обаче – „любовника“, т.е. алфа-мъжа, когото жената просто иска.“