Попадна ми история за маркетинг директор на голяма компания. Човекът провеждал кампания на стойност $1 000 000. Издънил се, кампанията не донесла резултат, парите били загубени. Написал молба за напускане и отишъл при шефа, за да си поеме отговорността. И шефът му отговорил „Не си го и помисляй дори, току що инвестирах в твоето обучение $1 000 000“.

Не знам дали имаш късмет да работиш за такъв шеф, но повечето ръководители са нормални хора. Те търсят резултат, знаят, че само който не работи, не греши и биха оценили хората, които поемат отговорност. А и едва ли твоите издънки са на стойност $1 000 000. Така че не бързай да тичаш с молбата за напускане при шефа.

Защо хората избягват да поемат отговорност?

Проведохме анкета сред нашите студенти. Според нея масова практика е, когато човек се издъни да си трае с надеждата, че ще му се размине и да прехвърля отговорността за грешката на колеги, отдели, обстоятелства, клиенти и т.н.

Причина за това е страхът от наказание, глоба, уволнение, лошо отношение. И дори да мине няколко пъти този номер, в дългосрочен план това е губеща стратегия. Да не забравяме, че добрия ръководител търси резултат и когато не го получава от нас, винаги ще разбере. Съответно ще се отнася с недоверие към нас и дори да не ни уволни или глоби със сигурност няма да ни подкрепя и промотира.

Каква е печелившата стратегия?

Подготвил съм стратегия на база опита на наши студенти, които заемат високи позиции.

1. Добре е да подходиш с разбирането, че само който не работи, не греши. Нормално е да правим грешки, разбира се, не постоянно.
2. Опитай се да поправиш сам грешката. Наша студентка, млад HR специалист написала в трудовия договор на новопостъпил програмист вместо договорените 2 500 лв. – 3 000 лв. Рискът бил да извади разликата от 500 лв. от джоба си. След като забелязала, говорила с програмиста, той излязъл разбран и се съгласил да поправят договора.
3. Ако това е невъзможно, говори с прекия си мениджър. Поеми отговорност за издънката си и предложете варианти за решение.

Ето и примерна

структура на разговора:

1. Състояние и нагласи

Нормално е да си притеснен. Не го крий, но и не преигравай. Бъди искрен.

Започни разговора с нагласата, че ако изпълниш стъпките и въпреки това ти се скарат лошо, значи проблемът не е в теб, а в шефа – всеки си има „бъгове“ и това не е лично към теб.

2. Поеми инициативата

Ти инициирай разговора. Постави темата директно, без оценка.

Напр.: „Дойдох да обсъдим моето представяне в този и този проект/ситуация.“

Ако шефа те изпревари, отнеми му инициативата като още в началото се съгласиш с него и преминеш към т. 3:

Напр. шефа: „Ти си се издънил/сгрешил в това и това…“

Ти: „Да, издъних се/сгреших и исках да поговорим за това и как да излезем от ситуацията…“

3.Поеми изцяло и безусловно отговорността

Започни с признанието че си се издънил.
Разкажи кратко какво си направил и какво е станало след това. Кажи, че си готов да понесеш последствията.

4. Кажи какво си научил от грешката и за какво да внимаваш в бъдеще.

5. Предложи варианти за решаване на проблема

Бъди кратък, 1-2 изречения. Заяви готовност да работиш усилено не само за решаване на конкретния проблем, но и за постигане целите на отдела/компанията.

Така разговорът може да премине в конструктивно обсъждане на конкретни действия.

Какви са ползите от такъв подход:

1. Позиционираш се като човек, който „има топки“ да поеме отговорност. Това със сигурност ще те отличи от колегите, които шикалкавят и увъртат.
2. Ще береш по-малко страх – само до момента, в който кажеш на мениджъра. Иначе ще трепериш докато има възможност да се разкрие издънката.
3. Няма да ти натякват за издънката. Твоето признание ще отнеме енергията на критиците. Те няма да искат да повтарят това, което ти вече си казал.
4. Печелиш уважение и добро отношение от колегите си, защото не ги обвиняваш.
5. За шефа си ти ще бъдеш човек, който носи отговорност и на него може да се разчита. Затова освен да получаваш по-отговорни задачи е вероятно да предпочете теб, за да ти даде подкрепа, бонуси и повишение.

Спомням си подобен момент в кариерата ми. Бях управляващ партньор на компания за месопреработка. Имаше сътресения на пазара, които не бях отчел правилно. Няколко месеца подред реализирахме загуби. Да, аз и съдружниците ми губехме пари!

Беше свикан управителен съвет, където трябваше да ми търсят сметка. Бях си подготвил презентация, в която детайлно обяснявах причините за ситуацията. За мен беше важно да остана управител и да се докажа.

В последния момент ми попадна историята, с която започнах статията. Веднага смених подхода и се отказах от презентацията.

Казах приблизително следното:

„Издъних се, не прецених добре пазара и не взех правилни решения. Поемам цялата отговорност за ситуацията. За това съм подготвил молба да ме освободите от длъжността Управител.

Но ако ме оставите на позицията, не само ще направя всичко по силите си да поправя грешките и загубите, но и да допринеса за развитие на компанията и ръст на печалбите.“

Представих план за действие.

Според теб как реагираха акционерите?

Желая ти успех!