Кажи ми, къде отиваш?

Защото един мъдър човек преди време ме научи на ценен урок.

Защото имах нужда от осъзнаване, преоткриване, път.

Защото се пада лесно, но ставането е по-трудното.

Защото осъзнах и осъзнавам… все така.

Замислял ли си се за камъчетата по пътя ни? Че те са не препятствия, а пътните ни знаци? Откривал ли си в тях смисъл и цел, а не си се спъвал безнадеждно винаги? Кажи ми, когато паднеш, какво следва? Слабост, статичност, сила? Избираш сам, нали?

Успехът идва едва когато си достатъчно силен да се бориш за него. И тук идва ред на любимата ми дума – БЕЗОТКАЗНО. Защото когато желаеш нещо истински, чувал си, цялата Вселена е зад теб.

Когато ти се струва, че всичко е срещу теб, спомни си, че самолетът излита срещу вятъра, а не с него. – Хенри Форд

Защото много обстоятелства ще се окажат пречки.

Защото липсата на търпение се оказва слабост за мнозина.

Защото понякога силната воля се уморява.

Хубаво е да откриеш щастието си в действията по пътя напред. Така ще си достатъчно силен и уверен, че случващото се ще ти носи единствено удовлетворение. Така мотивацията ти ще бъде огромна и действията ти ще бъдат премерени, сигурни и най-правилните. Не спирай да мечтаеш на широко, не пести усилия и време.

Колко живота живееш? Замислял ли си се?

Сами избираме пътя си, пътя към успеха или пътя към обратното – провал. Нагласата ни за случващото се е от особена важност за преодоляването на проблемите. И често пречката, застанала пред нас, е нашата собствена същност. Неуверена, несигурна, но уж все така бореща се. Понякога потискаща и отричаща непонятно защо онова красиво „НАПРЕД”.

Представи си двата пътя пред теб. Времето минава, а обстановката не се променя.Трябва да избереш посока. Не се бави! Какво правиш? Познатия или непознатия път ще избереш? Преодоляваш страховете си и се впускаш в неочакваното в името на успеха, с риск от провал? Или тръгваш по добре познатия път, изчистен и пренасящ те мигновено в познатата реалност от отминали години? Тук си даваш сметка колко силен си, колко упорит си и дали убождането от храстите по неотъпканите пътеки представлява за теб ужас, вцепенение, страх… Или точно обратното – наслада, че ти ще си може би първият убоден.

Хм, интересно звучи… като първия избран. Нали?

Вътрешната сила и правилно убеждение са нещата, които са ти нужни, за да продължиш.

Вътрешната мотивация и убеденост, че искаш да постигнеш нещо, са твоите ментори.

Преодолей пречките в себе си, преодолей страха си и избери посоката, която може би ще те отведе до желаното. Дай си сметка какво искаш и колко силно. Тогава продължи отново и избери пътеката занапред.

Защото времето назад не се връща.

Защото то е най-ценното и понякога се оказва прекалено късно.

За съжаление.

Защото и защото…

Сега ти избираш!