От 12 години работя като психотерапевт (биоенергетика и телесноориентирана психотерапия). Натрупах опит и някои неочаквани признания: член съм на Българската асоциация по психотерапия (БАП), на Дружеството на психолозите в България (ДПБ), вписана съм в официалния регистър на психотерапевтите в България. Радвам се на признанието на международни научни и творчески организации. Написах няколко книги, сред които „Анатомия на илюзията”1992, „Вилхелм Райх. Пулсации на живота и знанието”2004, „Модерн. Предмодерн. Постмодерн”2004. Публикуваха ми много научни и популяризиращи статии.

Повече от двадесет години работя и в Софийски университет „Свети Климент Охридски” като доцент по антична и западноевропейска литература, чета курсове и по американски литератури, психология и киноизображение, съвременна чуждестранна литература.

През далечната 1984 депозирах дисертация в катедрата по теория на литературата, в която основна глава беше посветена на Джордж Оруел и неговата „1984”. Винаги съм правила това, което смятам, че е редно, пък „да става, каквото ще”.  Така че нямах основание да се надявам на научна кариера в Софийски Университет и затова  се насочих към друга моя „любов” – психологията. Завърших клинична психология в СУ „Св.Кл. Охридски”, психотерапия в Германия. След падането на Берлинската стена се завърнах в България, където преподавам в Университета.

Пътувах и живях на различни места по света.  Радвам се на другар в живота, на три деца и внуче.

Щастлив човек съм. Дори когато смятам, че не ми върви, приемам реалността и продължавам. Родителите ми починаха, но обичта им е жива в мен. Искам да споделя наученото от живота, от груповите и индивидуални терапии, които ръководя, от грешките и радостите ми.

Благодаря на Ангел Лазаров за поканата да работя в НЛП института. Това за мен е  ново предизвикателство.