ЯГОДИНСКА ПЕЩЕРА
Ягодинската пещера е пещера, намираща се е в Родопите, на ок 60км от кк Пампорово.Дълга е 10 км и е разположена на три етажа, от които само третият (най-нисък) е облагороден и електрифициран. За туристите в него е изградена 1100-метрова пътека. Входът и изходът към този етаж са изкуствено прокопани тунели с дължина съответно 150 и 80 м. Пещерата е уникална със своите безброй сталактити, сталагмити, сталактони, „завеси“, „леопардови кожи“ (различно оцветени скални слоеве), пещерни перли.Някои от вътрешните ѝ оформления напомнят за Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Богородица и Младенеца, Пижо и Пенда, форми на животни и фантастични фигури.Ягодинската пещера е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. Има печат. Пещерата работи целогодишно.
ДЯВОЛСКО ГЪРЛО
Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Пещерата е разположена на 1,5 километра северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.
Името на пещерата идва от формата на бившия вход (сега – изход), наподобяваща дяволска глава.Дяволското гърло дава начало на различни легенди от времето на траките. Една от тях говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си – Евридика.
Пещерата е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз.
ЧУДНИТЕ МОСТОВЕ
Чудните мостове са скален феномен известен също с името Скалните мостове. Разположен е в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи на 1450 м надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк.
Мостовете са се образували вследствие ерозионната дейност на пълноводната в миналото река, която е преобразувала пукнатините в мраморите в дълбока водна пещера, чийто таван с течение на времето изтънява на места и се срутва. Предполага се, че отломките от срутването са били отнесени впоследствие от водите на реката.В резултат на това са останали двата известни мраморни моста.
Чудните мостове са сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз.
ШИРОКА ЛЪКА
Широ̀ка лъ̀ка е село в Южна България. Намира в община Смолян (23 км северозападно), Област Смолян, на 16 км и на 5 км съответно от Пампорово и с. Стойките и на 22 км югоизточно от Девин. Обявено е за архитектурен и фолклорен резерват. Селото е получило името си от старобългарската дума „лѫка“, означаваща ‘извивка, кривина, лъкатушене’.
Широка лъка е известна със своите автентични родопски къщи, като Згуровската, Учиковската и Григоровската къщи.
Една от местните забележителности е построената (според преданието издигната само за 38 дена) през 1834 г. църква „Успение на пресвета Св. Богородица“. Иконостасът на църквата е уникален по своя стил. Предполага се, че е рисуван от ученици на братята Димитър и Захари Зограф от Самоков. Съществува и хипотезата, че самите те да са изографисали църквата. В близост до църквата се намира старото училище, построено през 1835 г. Освен със забележителната си архитектура, Широка лъка е известна и с песните си, които са съпроводени от каба гайда.
Широка Лъка е от селата, в които се е родила и се развива родопската песен. Много от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор са родени тук. Доказателство за това е създаденото през 1972 г. Средно музикално училище за народни песни и инструменти.
СЪБОР В с.ГЕЛА
Гайдарско надсвирване в село Гела
Село Гела е едно прекрасно място в сърцето на Родопите, намиращо се на 18 км. от популярния ски курорт Пампорово и на 7 км. от село Широка Лъка, известно със своите фолклорни училища.
Гела е познато със своя ежегоден гайдарски събор, който се организира на Илинден (първата събота и неделя на месец август) край параклиса „Свети Илия” в местността Илинден. През дните от събора се провежда надсвирване на изпълнители на гайда от Родопите, страната и чужбина; пекат се прочутите родопски чевермета и се провежда среща на големите родове от близките села и махали. Последният ден от събора се чества като официален празник на с. Гела.
Станалият традиционен вече събор привлича всяка година хиляди туристи, дошли да се насладят на изпълненията на гайдарите, от прекрасните гледки на Родопа планина. Според някой този събор е вторият по големина след Роженския. Кръшни хора, песни и гайдарски мелодии огласят Родопите цели два дни по времето на събора.
Традиционно надсвирването е с конкурсен характер и обикновено започва сутрин и продължава докато има желаещи да се изявят. Традиционно в програмата е застъпено и преподаване по гайда, като майсторите гайдари дават уроци на желаещите напълно безплатно.
Целият събор се провежда под знака на единението – събират се хора от различни етноси и религии и заедно отключват магията на Родопа планина. Всичко дребнаво, което разделя хората, се забравя и тогава всеки преоткрива, че сме едно цяло.
Тази година съборът в Гела ще се проведе на 02-03.08.
РОЖЕНСКА ОБСЕРВАТОРИЯ
Националната астрономическа обсерватория – Рожен (абревиатура: НАО-Рожен) е най-голямата астрономическа обсерватория в Юзоизточна Европа и на Балканския полуостров. Тя е оборудвана с 6 телескопа: универсален 2 метров Ричи Кретиен Куде (Ritchey-Chretien-Coude, RCC или РКК) рефлектор на Carl Zeiss Jena, 50/70 cm Шмидт (Schmidt), 60 cm Касегрен (Cassegrain), построен със собствени сили 15 cm слънчев коронограф, 30 cm MEADE, 18 cm менисков-Касегрен (Meniscas Cassegrain). НАО “Рожен” осигурява наблюдения по широк клас астрономически и астрофизически задачи – от динамика и физика на тела от Слънчевата система, до извънгалактични изследвания: астероиди и комети, спектри на звезди от различни класове и видове променливост, звездни купове, близки и далечни галактики, квазари.
Националната астрономическа обсерватория Рожен е открита официално на 13.03.1981 г., но редовната наблюдателна дейност по научни програми датира от септември 1979 г. Тя е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура (над 12 млн. лв) и все още е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и въобще в този район на Югоизточна Европа. Намира се в Родопите, изградена е на връх Рожен, над местността и близо до Чепеларе. Стопанисва се от Института по астрономия на Българската академия на науките.
ПЛАНЕТАРИУМ – СМОЛЯН
На 6 септември 1975г. в Смолян отваря врати най-големият Планетариум с народна астрономическа обсерватория в България. Смолян е туристически център в Западните Родопи и лежи на 800 м над морското равнище, в близост до известния зимен курорт Пампорово. Планетариумът е една от най-често посещаваните забележителности в планинския град. За изминалите 35 години той е посетен от над 2 500 000 души.
Планетариумът работи активно и по визуалното и фотографично документиране на всички лунни и слънчеви затъмнения и други интересни астрономични явления, видими от територията на нашата страна. От 1975 г. в Планетариума са заснети 7 слънчеви и 15 лунни затъмнения. Някои от фотографиите са уникални за България.
УХЛОВИЦА
Ухловица е името на пещера в местността „Сините вирове“ в община Смолян в Родопите. Близо е до село Могилица и отстои на 37 и 47 km съответно от Пампорово и Чепеларе. Тя е сред Стоте национални туристически обекта. Посещава се от средно 3000 души на година. Открита е през 1967 г. от Димитър и Георги Райчеви. Името на пещерата идва от думата “улулица”.
Дълга е около 460 m, от които 330 са благоустроени. Намира се на 1040 метра надморска височина. Средната температура е 10-11°.В края на пещерата се намира леденият Бял водопад. В пещерата се срещат коралити.
ЕКОПЪТЕКА “КАНЬОНЪТ НА ВОДОПАДИТЕ”
Изумителни гледки сред девствена природа на минути от центъра на града. Това е напълно възможно в Смолян, където на 30-ина минути от къщите в западна посока ще попаднете на екопътека Каньонът на водопадите.
Денивелацията й е около 700 м. Най-горната й точка е на около 1800 м. надморска височина. Създатели на пътеката са я проправили през самия каньон, изграден от риолитни скали. Поради своята твърдост те не са се поддали на въздействието на водата и така са се образували големи прагове и спускащите се по тях бистри планински водопади.
Пътеката се вие през гората като метални и живописни дървени мостчета я прехвърлят ту отдясно, ту отляво на Еленска река. Смърчови дървета пък я обграждат, докато тя се провира покрай скални блокове, наречени Редените камъни, които природата е извайвала милиони години. Част от тях наподобяват амфитеатър, а други са като пирамиди и кули.
Така неусетно се стига до Вековния бук, имащ диаметър над 4,20 м, като през цялото време се усеща прохладата от реката, а зеленината наоколо успокоява със своята свежест. Екопътеката е уникална, защото минава през резервата „Сосковчето“, разкривайки природните феномени и биологичното разнообразие на защитената територия. Вървейки по пътеката, можете да видите как се препича върху някоя скала саламандър. Естествените обитатели на резервата „Сосковчето“ са мечката, глухарът, дивата коза, сърната, както и много специфични разстителни видове.
Пътеката е интересна обаче най – вече заради красивите водопади, които са й дали името. По нея може да се видят 46 водопада, по -внушителните по своя размер са около пет. Когато слизате отгоре , първият голям водопад е Ропката. Водата на водопада е издълбала дупка в скалата и оттам идва името му. След него планинската вода се стича надолу и все едно, че пропада в казани. Така се наричат и следващите водопади Казаните. По-нагоре по каньона водата преминава през Сърцето. А поредни, но не и по красота, са Каскадите, където струите падат по скалите наподобяващи малки тераски.
А завършек на тази феерия от планински ручеи и скали е най-големият водопад от каньона – Орфей, с височина над 68 м. след който водата се разделя на няколко поточета, наподобяващи струните на арфата на Орфей. Сякаш Орфей свири на своята арфа, а отсреща го чака Евридика.
ЕКОПЪТЕКА “НЕВЯСТАТА”
Името на пътеката идва от скалният масив Невястата, известен още и с името Турлука. Легендата разказва, че по време на турското робство, местна девойка, изгора на един от четниците на Караджа войвода, била поискана за жена на турския владетел. Родопската мома нямала избор и тръгнала с поробителите, като единствено поискала да зърне за последно родното си място. Когато била на скалата младата девойка успяла да се откъсне, хвърлила се и завинаги останала в родната си земя. Така скалата била наречена Невястата, в чест на непокорния дух на младата жена. И до днес тя е символ на силния характер на родопските чеда.
Панорамните гледки, които се разкриват , трудно се описват с думи. Там разбираш какво богатство притежаваме. Пътеката е много приятна, лесна, подсигурена с дървени парапети. На много места са изградени места за почивка, има беседка, а даже и детски кът. По продължение на цялата пътека има табели, описващи животинските и растителни видове, които могат да се срещнат в тази част на планината. Със сигурност освен, че ще се разходите, ще научите и нещо ново.
Ако обичате катеренето, то определено тук ще ви хареса. В самото начало на пътеката, при входа за Храм “Св. Пантелеймон” е издигната изкуствена стена с височина 10.5 метра и ширина 6 метра с различни по трудност маршрути. Има възможност и за скално катерене. Ако сте начинаещ, не се притеснявайте, инструкторите с радост ще ви помогнат. Следва следващото екстремно преживяване – Алпийския тролей. Той със сигурност ще повиши адреналина ви. Дълъг е 100 метра, а денивелация е около 25-30 метра.
Освен панорамните гледки, възможностите за скално катерене и изпитанието за смелост, което предлага тролея, трябва да споменем и една по-специална скала. Кратка, но стръмна пътечка води до нея.Там смолянският алпийски клуб е поставил паметна плоча на своя приятел алпиниста Христо Христов. Екопътека Невястата е не само място за туризъм, тя е символ на
приятелството, на устрема към свободата.
РОДОПСКА ВЕЧЕР
Вечерята включва традиционните родопски ястия смилянски фасул,качамак и пататник .Включена е и музикално-артистична програма-родопска каба-гайда и певица.Под звуците на неповторимата каба гайда ще се насладите на неземното изпълнение на космическата песен на България ,,Излел е Дельо хайдутин”,както и на много други от вечните родопски песни,и неусетно заигравате родопско хоро в ритъма на неповторимата ,,Рипни Калинке”.
ЗЛАТОГРАД
В Исторически бележник, документ от 18 век със спорна автентичност, Златоград е споменат като Беловидово. По-късно до 1934 година селището носи името Даръдере.
Град Златоград се прославя с песента „Излел е Дельо хайдутин“, която се носи в космоса. Той е селище с богата култура и многовековна история. На територията му се намира най-старата построена по време на Османското владичество църква в Родопите — „Успение Богородично“ — построена през 1834 година, сградата на най-старата поща в България и килийното училище, поставило началото на просветно-образователното дело в Родопите. Тук е открит и най-старият писмен паметник от Родопското Възраждане — „Златоградски писмовник“ (1852 година). Характерен облик на града придава и архитектурният резерват. За българските етнографи, историци и филолози, Златоград е средище на най-старите традиции на материалната култура и бита на българския народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите одрове, с широките дъбови врати и кръглите комини. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с „въртки“ за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. В Златоград са регистрирани 120 архитектурни и археологически паметника.