Имам усещането, че някой се опитва да ме накара да се страхувам...

Прекарах последната вечер в гледане на новини. Предполагам и на вас ви се случва да се откъснете от така наречената „реалност” на новините за дълъг период от време. Та седя си аз на дивана и гледам емисия след емисия и нещо определено ме притеснява. Имам усещането, че някои се опитва да ме накара да се страхувам... Лондон, финансови пазари, Африка, Либия, Сирия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, банкрути и ред още тревоги... по целия свят. Определено трябват здрави нерви, за да не се стресне човек и да не действа само под диктата на страха.

Всъщност има много хубав „механизъм” на страха, които е успял да ни съхрани във времето. Но е важно да го разбираме, за да се научим да оставаме трезви във времена на криза.

Страхът се предизвиква от нещо, което нашето съзнание отчита като опасност. В организма ни се произвежда адреналин, който ни мобилизира. В този момент на „бойна готовност” мозъкът ни взема решението за нападение или за спасение чрез бягство. ”Адреналиновият шок”, а от там и страхът стихват, когато сме реализирали  действието и сме се справили с опасността. Тогава усещаме спокойствие.

Какво се случва обаче ако опасността е неясна и сме в постоянно очакване на нова и нова заплаха за съществуването ни.

Тогава полезният механизъм на страх става вреден.

Постоянното очакване ни кара да преживяваме опасността отново и отново. В организма се произвеждат нови и нови количества адреналин. И нашият нормален страх се превръща в паника.

Характерно за паниката е, че съзнанието е „стеснено”. Ние вече не съобразяваме реакцията си с реалността, а панически бягаме или панически атакуваме и в двата случая неадекватно.

Ето и пример за паническо атакуване - бунтове, с неясна цел, водещи по-скоро до разрушение, отколкото до съграждане на нещо желано.

Пример за паническо бягство може да бъде решението, че светът е станал страшно място за живеене и „опасност дебне от всякъде”, което кара много хора да не инвестират, да не се захващат с нови проекти, да не сменят работата си, да се съгласяват с неизгодни условия, дори да не пътуват.

Съветвам ви да не се поддавате на паниката. За да се случи това, дръжте съзнанието си отворено. Търсете и забелязвайте и хубавите неща около вас. Замислете се как някои хора успяват по време на криза. Потърсете информация за това и използвайте техния опит. Отбелязвайте в съзнанието си не само „страшните” неща, а и възможностите за развитие, които произтичат от тях. Действайте.

След като сме предприели действия обикновено се оказва, че само очите на страха са били големи.

В края искам да споделя с вас един рекламен клип, който добре показва, как да се справим със страха и да го превърнем в стимул за действие.